Странен летящ обект засне „без да иска“ казанлъчанин

STZAGORA.NET

Експериментът на Паско Пасков. Оригиналната снимка с неидентифицирания летящ обект все още е тайна за медиите, но ще бъде показана в скоро време на казанлъчани.

Странен летящ обект е успял да „заснеме“ без да иска 46-годишният казанлъшки електрончик Паско Пасков. За находката той разбрал 4 дни по-късно, когато започнал да обработва снимките си в компютъра.

Странната снимка е направена на 28 август в 13 часа и 54 минути под западния склон на връх Левски над Сопот, в Стара планина. Целта на любителя планинар била да заснеме красиви местности из България, тъй като фотографията му е хоби. Именно заради това той купува и прескъп фотоапарат – огледално рефлексен Canon-300 D, с обектив 18-55 мм.

Снимките, които Пасков прави, са през 16 секунди. Докато снима, нищо не смущава заниманията му, нито пък съзира нещо необичайно в гледката пред себе. Не чува нито шум, нито друг някакъв звук, нищо не смущава фотосесията му. Напротив, запечатва десетки пейзажи с пасящи коне на отсрещния склон на върха.

Когато четири дни по-късно започва да обработва снимките от връх Левски, една от тях е различна. Пасков открива в нея обект, който нито е виждал, нито е разбрал, че заснема, докато е под върха.

Странното е и друго: на нито една от предишните снимки, нито пък на следващите, фотообективът на Пасков не е засякъл: силно размит обект в хоризонтална посока, свидетелство за висока скорост.

Докато снима, той е на 2 километра и 610 метра от мястото, където преминава обектът. Надморската височина, на която се намира фотографът, е 1760 метра, а „откритото“ тяло, което преминава – на 2012 метра. Самият връх Левски, известен още и като връх Амбарица в Стара планина, е на височина 2166 метра. До тези данни казанлъчанинът стига, след като впоследствие прави карта на местността с GPS-координати. Първоначално обектът прилича на малка драскотина. Впоследствие Пасков увеличава изображението на находката си. За да разгадае какво има там, той прави поредица от изчисления и преживява куп безсънни нощи.
След седмица се връща отново на същото място, на което е направил снимката, и провежда поредица от експерименти и проверява на терен направените от него изчисления.

Купува 10-метрово фолио, което оразмерява през метър, застила го на мястото, на което странният обект е оставил полусянка. На база получените изчисления Пасков стига до извода, че обектът, който улавя, е с размери 25 метра дължина, 16 метра ширина и дебелина 4 метра. А на база следата от сянката, която е оставена, той е изчислил и евентуалната скорост, с която обектът е прелетял над терена – 1250 метра в секунда, тъй като 1/250 от секундата е скоростта на направената от него снимка. И стига до извода, че за този минимален период от време тялото е изминало 5 метра.

„Най-вероятно засеченият от мен обект се е движил със скорост, два пъти по-бърза от скоростта на куршум от автомат „Калашников“, твърди електрончикът. За сравнение – куршумът от този автомат се движи със скорост от 710 метра в секунда.
С
поред него средната скорост в час на засечения обект е около 4500 километра, а изтребителите, прелитащи над земята, развиват средна скорост от порядъка на 1300-1400 километра в час.

Няма такъв земен обект, създаден от човек, който да развие такава скорост при тези условия и тази височина, отчита дни след странното си откритие електрончикът от Казанлък. За да е съвсем убедителен пред самия себе си, той дори изчислява и координатите на мястото, където е засечен обектът: 42 градуса, 42 минути и 42,24 секунди северна ширина и 24 градуса, 46 минути и 43,87 секунди източна дължина.

Направената уникална снимка и нейните увеличения Паско Пасков смята да покаже на своите съграждани и на скептици съвсем скоро.

Целта на целия този негов почти къртовски и неразбираем за скептиците труд е да разберат хората, че Вселената крие невероятни изненади и интересни срещи с Непознатото.

Деляна БОБЕВА
-

jun

1 коментар on “Странен летящ обект засне „без да иска“ казанлъчанин”

  • yana wrote on 14 декември, 2011, 9:09

    НЛО и нацистка Германия!
    След края на Първата Световна война през 1918, в Германия възникват много тайни общества, част от които по-късно се свързват с нацисткото правителство.

    Историята започва през 1919, когато германеца Каспар Хаушофер основава тайно общество, наречено „Брята на светлината“. Обществото е преименувано още на следващата година на „Обществото ВРИЛ“, чиято цел става осъществяването на комуникация между изследователите на НЛО в цяла Германия….

    Историята започва през 1919, когато германеца Каспар Хаушофер основава тайно общество, наречено „Брята на светлината“. Обществото е преименувано още на следващата година на „Обществото ВРИЛ“, чиято цел става осъществяването на комуникация между изследователите на НЛО в цяла Германия. Членовете на това общество смятали себе си за потомци на извънземни. По-точно, те смятали, че произлизат от слънчевата система Алдебаран, чиито обитатели, според тях, били започнали колонизирането на Вселената преди 500.000 години и стигнали до нашата система преди няколко хиляди години, приземявайки се в Месопотамия.

    В края на 1919 година ВРИЛ се свързва с медиума Мария Орсик, която трябвало да им помогне в търсенето на извънземен живот. Според някои документи, намерени от съюзническите войски при превземането на Берлин през 1945г., медиуът е получил телепатични съобщения от извънземен произход, които описвали как да построят летяща машина, с която да полетят в космоса.

    Три години след това ВРИЛ, с помощта на д-р. В. Шуман, започва построяването на машината. През 1922 г. машината вече изглежда готова да полети. Това бил обект с формата на чиния с диаметър 6 метра и кула, висока 2 метра. Отдолу са рисунките от проекти на машината на ВРИЛ.

    Хитлер и ВРИЛ
    Младият Хитлер става член на ВРИЛ вероятно през 1932г. През 1934 Виктор Шаубергер започва да работи с ВРИЛ по проект за летяща машина, която да излезе извън пределите на Слънчевата система. По това време Хитлер създава специална група SS „Schwarze Sonne“ или „Черно Слънце“. Част от тази група заминава за Тибет с цел да изучи техниките за медитация с цел контакт с извъзнезмни, а също и да се опита да се докопа до тайните на тибетските и индийски книги, пазени в храмовете. Този факт се подвърждава и от откритите от съветски войници на 25 април 1945 година тела на шестима тибетски монаси, лежащи в кръг.

    В края на същата 1934 година Виктор Шаубергер и д-р. Шуман създават нов уред с формата на чиния, наречен РФЦ 2. При тестовете мшината паднала няколко пъти, но след направените подобрения ВРИЛ създала нов прототип – ВРИЛ 1.

    През 1937 година, при изпитания на ВРИЛ 1, апаратът се разбива в германската област Гдиниа, на територията на днешна Полша. Интересното е, че мястото, където се разбил апаратът, било част от имението на семейството на Ева Браун, която по-късно се омъжва за Хитлер. Веднага след катстрофата специални части и няколко германски учени се пристигат на мястото. Сред учените са и Вернер Хайзенберг и Макс фон Лау, които след година са включени в германски екип от физици, занимаващи се с ядрена енергия.Останките от апарата са пренесени на неизвестно място при засилени мерки за сигрност.

    Въпреки неуспехите с първите прототипи, ВРИЛ продължава опитите да изобрети летяща машина за космически полети. В същото време германски кораби акостират в Антарктика и обявяват част от континента, която преди това е била окупирана от Норвегия, за тяхна тертория.

    Разработките на ВРИЛ
    Ако може да се вярва на документите на ВРИЛ, техните апарати са постигнали заблежителни резултати. Нпример, през август 1939, РФЦ 5, в своя първи полет, достига скорост от 4.500 км/ч., а по-късно 15.000 км/ч. Година по-късно Ханебу II, чиито диаметър бил 30 метра в диаметър и висок 10 метра достига максимална скорост от 6000 км/ч. близо до земята. Този прототип можел да лети без да кацне 55 часа с 20 души на борда. Ханебу III е достигнал скорост от 7000 км/ч. близо до земната поврхност. Теоретично можел да достигне 40.000 км/ч. на височина 24.000 метра. Апаратът можел да не презарежда 8 седмици.

    Скиците отдолу са намерени от Съюзниците при окупацията на Берлин.

    Германците се опитали да инсталират конвенционални оръжия на своите апарати:

    Скоро обаче се оказва, че апаратите стават твърде нестабилни с тези оръжия

    През годините между двете световни войни корабът Швабенланд, който е имал катапулт на борда, е бил използван за база за хидропланите, прелитащи Атлантическия океан с поща на борда. Той бил построен през 1925г., а катаултът му можл да изстрелва хидроплани с тегло 14 тона със скорост 150 км/ч. Корабът бил снабден с най-новите комуникационни системи и метерологични апарати.

    На 24 май, 1939 година, корабът бил посетен от брата на президента на САЩ, Рузвелт. Същия ден капитана получава заповед да се върне в Германия, където кораба е ремонтиран и незабавно изпратен в Антарктика с мисия да окупира и маркира територия около 600.000 кв.м. и да и даде име Нова Германия.

    На тези карти е отбелязана окупираната от Германия територия

    Маркирането на териотрията…

    Един от хората на борда бил Хелмт Волтат, главния съветник на Гьоринг. Хелмут Волтат пише подробен доклад за експедицията, който връчва лично на Гьоринг. През октомври 1939, един месец след началото на войната, Швабеланд е причислен към Луфтвафе. На 17 декември 1939г. корабът отплува за Антктарктика превозвайки учени и различно оборудване, с цел установяване на база. При завръщанетоси в Германия, екипажът е посрещнат с почести. През август, 1942г., към кораба е присъединен ескорт от 24 военни кораба. През следващата година и половина никой не знае местонахождението на кораба. През май, 1943 г., съюзническите кораби заподозират, че нещо необичайно става в германската антарктическа база. Съозниците засичат много подводници отправили се към Южния Атлантик.

    Следващите данни не са потвърдени от официален източник, но все пак представляват интересен факт във връзка с нашата история. Командващия флота германски подводници Дьониц заявява, само една седмица преди капитулацията на Германия, че никога няма да се предаде. Той отплува за Антарктида начело на флота от 128 подводници. Съюзническото разузнаване обаче ги засича и изспраща флота бойни кораби сред които и много миноносци със задача да унищожат флота на Дьониц. По непотвърдени данни близо до бреговете на Антарктика се разразява голямо водно сражение, в което са потопени почти всички подводници. Също понепотвърдени данни, Дьониц, виждайки, че е попаднал в засада, изпраща три подводници с неизвестна цел към три дестинации – Португалия, Южна Америка и Северна Америка.

Напишете коментар


echo
Copyright © 2017 Стара Загора днес. Всички права запазени. Авторите запазват авторските си права върху статиите, като носят пълна отговорност за съдържанието им. Издателят получава неограничени права да предлага и разпространява изданието с публикуваните статии. Издателят не носи отговорност, ако авторите са причинили вреда на трети лица.
Powered by уеб дизайн