Всъщност хубавата новина е, че от 2007 година насам фактически няма НИКАКВИ температурни /КЛИМАТИЧНИ / рекорди. Западна Европа де факто застудя през това време, няма вече температури през лятото от 38 градуса в Кьолн или Хамбург, нито 40 градуса в Париж както през 2003-та, даже и в Испания вече няма 40 градуса през лятото. В България няма 40 + градусови жеги и т.н. Официално НИХМ вече призна, че климатът на БГ е в тенденция към застудяване след 2007, макар, че все още е по-топло спрямо 1980 година. През следващите години ще се засилва ролята на меридионалния пренос, това ще рече повече средиземноморски циклони, повече валежи у нас, по-къси лета, по-резки краткосрочни промени на времето „топло-студено“, но и по-студен климат като цяло. На средни ширини ще зачестят наводненията.

За картите на Пири Ройс – няма никакви извънземни и никакви други екзотични обяснения. Накратко за тези карти – най-вероятното обяснение: те са от 16-ти век
и са копия, които Пири Ройс или някой негов подчинен е направил по негова поръчка. Направени са на базата на португалските данни от това време за Южното полукълбо -
Трищао /Тристан/ да Куня, който правил секретна експедиция в Южния Атлантик по поръчка на португалския крал. На практика той обаче никъде не е слизал под 40 градуса южна ширина. Бреговата линия на Южна Америка на юг от този паралел просто е „екстраполирана“ на тези карти, тя не отразява реални обекти. Ренесансът е епоха с доста студен климат, на практика това е кратка пауза между минимумите на Шпьорер и Маундер на Слънцето, т.е. кратка „пауза“ в последния Малък ледников период. Протокът Дрейк, разделящ Южна Америка от Антарктида е дълбок, дори и при условия на Велик ледников период нивото на океана не може да се отдръпне толкова, че да се получи сухопътен мост. По-скоро Трищао да Куня проследявайки на юг посоката на брега на съвременна Аржентина е очертал неговото предполагаемо продължение отвъд мястото, докъдето фактически е стигнал и поне до Огнена земя тази негова „фантазия“ се е оказала вярна. Подобен прийом картографите по това време често са ползвали.

Ако обърнете внимание на тези карти как е изобразена Северна Америка, ще видите, че е доста „пет за четрири“, дори и островите в Карибско море!!! Това означава, че този, който е правил тази карта, е имал повече информация за Южна, отколкото за Северна Америка. Като го съотнесем това към другите факти – източникът може да бъде само португалски. На португалците им е било забранено да плават в района на Карибско море и Централна Америка по силата на папската була от 1494 г., потвърдена от 1506 година с известна корекция по договора от Сарагоса. По същата була и договора обаче Бразилия е била тяхна, а това е било добър претекст да се опитат да разнищят какво е имало в Южния Атлантик. Това е и направила експедицията на Да Куня.

Защо си мисля, че именно Трищао Да Куня е първоизточникът на тези карти?! Защото след тази експедиция той е бил изпратен от краля да воюва с турците в Персийския залив, Червено море и Индийския океан, а срещу него е бил именно Пири Ройс!!!Контактувайки с португалците – къде воювайки, къде преговаряйки, османлийският адмирал се е натъкнал на картите на Трищао да Куня.

Така че именно това според мен е „ключът на палатката“ за тайната на тези карти!

Точно това обаче няма да се случи, природата го забранява- мисля, че 100 пъти съм го обяснил вече как и защо Грешката на Запада е , че стремейки се да създаде световна икономическа система, построена на някакъв общ принцип, при която той да бъде на върха на потреблението, но на практика без да дава нищо ценно в замяна. Зпадната цивилизация може да изгради собствена устойчива „универсална държава“ само ако спази принципите, на които се строи такава. На практика тлябва да се приложи моделът на Римската империя , разбира се с отчитане на съвременните особености.

1. Затворена икономика в рамките на цивилизационната общност- т.е. Северна Америка+ Западна и Централна Европа. Енергия, енергоносители, промишлени стоки, поодоволствие , услуги и т.н. трябва да се обменят по възможност само в тези граници.
Това е район с общи културни ценности, философия, религия и т.н. Затворената икономика означава независимост от останалия свят, а също и да си отворят отново мините и заводите, а значи и да се откажат от много неща, които им харесват , и да приемат други, които не харесват. Но, както се казва „Сухо дупе риба не яде!“. В противен случай – растящ дефицит, все повече пасивни потребители /лумпенпролетариат/ и в крайна сметка и конфликт с останалия свят.

2. Унифицирана правова система, икономически ред /правила за производство и търговия/ , свободно движение на хора стоки капитали и т.н. в тези граници.

3. Обща отбрана и охраняване на външни граници- обща армия- да, но само в границите на универсалната държава Най- малкото – някаква обща система за сигурност.

4. Да не се поощрява емиграцията на хора от други части на света – по някакви конюнктурни временни причини това може да изглежда за момент добро, но в по-дългосрочен план е източник на проблеми. Фактите са пред нас.
——————————–
Същото нещо трябва да направим и в Източна Европа – Сърбия, България, Гърция, Македония, Румъния, Кипър, Молдова, Украйна, Беларус и Русия, евентуално + Казахстан..
————————————————
Ислямските страни – Северна Африка, Предна и Централна Азия са другата такава общност. Точно сега те са много опасни защото усещам как след края на американския глобализъм светът ще трябва да бере ядове с техния ислямски глобализъм . И той ще
отиде на бунището на историята, но на каква цена…..
—————————–
Индия сама по себе си е цивилизационна общност. Включването на страни като Непал и
Шри Ланка не променя особено картината.
—————————–
Китай – обединител на Далечния изток на юг от „зоната на вечния мраз“, т.е. 50 -я паралел северна ширина – т.е. южно от Монголия. и на изток от „Покрива на света“. Япония няма бъдеще като велика сила.

В Южното полукълбо нещата са доста по- прости. Големите държави там ги делят не просто климатични граници, а океани.

Има обаче проблемни райони. Това са страните които се разполагат по „цивилизационните разломи“ – Италия // различията между Севера и Юга са именно поради това/, бивша Югославия – тя се разпадна всъщност по „цивилизационния разлом“, а Милошевич просто имаше малшанс да е президент на такава държава, Кавказ и Закавказието, Кашмир. Турция са други такива райони. Последната е много проблемна страна и може да се разпадне именно по тази причина. Точно в такива райони се оформят т.нар. „буферни страни“ по време на периодите на универсални държави. На тяхна територия обикновено съседните империи водят ограничени войни помежду си, т.е. тте са арена на сбъсъка на цивилизациите. Такава е била например Армения и Кавказкия район- там Рим е войвал с партите и персите, а впоследтвие между 7-11 век Византия с персите и арабите. И сега този район става отново такъв.

Между Запада и Евразия /славяно-византийската православна цивилизация/ може да има по-тясно сътрудничество и дори кооперация на политическо, военно и културно ниво, благодарение на паралелни цивилизационни ценности. Всъщност главните разлибия са в невъзможността да се изгражда икономиката на общи принципи. Климатичните особености на нашия район предполагат по-силна държавна намеса в икономиката и в крайна сметка – „повече държава“. На времето този ефект се е проявил в ранната Римска империя- първоначално римляните са си мислели, че Балканите, Анатолия и Близкия изток до Ефрат могат да го управляват по същия начни както Италия, Галия , Испания и т.н. Много скоро обаче се изяснило /особено след Първата Юдйска война/, че това не е така. И тогава решили, че е по-изгодно за тях и мнго по устойчива ще е империята ако поделят властта с гърците- на Изток започнали да назначават управители гърци, гръцкият станал втори държанет език в империята, а самите римляни предпочитали да колонизират западната част на империята, а на изток присъствието им се свеждало основно до военни и много малко чиновници.
И това се е случило почти 200 години преди император Константин, т.е Византия има дълга предистория още в самата античност.

За да се случи такова нещо сега обаче Русия и Запада трябва да престанат взаимно да си подливат вода.

ООН – глупава и тромава организация, единственото ценно нещо в нея май е Съветът за сигурност и донякъде ЮНЕСКО. Всичко друго май са само едни лапачи на средства. Съветът за ситурност оаче трябва да се реформира . Постоянните членове трябва да са САШ, Русия, Китай, Индия и Бразилия. Това съответства на реалностите днес.

Всъщност в историята има сезони, както има годишни сезони и денонощен цикъл. Те са свързани с дълги природни цикли. Трябва да се изследват, да се изучават причините, поради които възникват и да се вземат дългосрочни превантивни мерки, за да се избягват големите социални катаклизми. За съжаление смятам, че съвременният елит и обществото като цяло засега са далеч от такъв начин на мислене, което е много тъжно и опасно.
Егоизмът и късогледството на елита (властващото малцинство) като причина за края на цивилизациите е извод, направен не от мен, а от Арнолд Тойнби, който е британски историк, син на лекар – няма как да има лоши български навици. Т.е. това не е мое твърдение, аз го приемам на базата на факти и на намирането на външните причини това качество да се проявява по фатален начин при определени външни (природни) условия.

Не си говорим като глух и сляп, а като хора, които боравят с различни понятия , продукт на различно възпитание, образование, различна информационна среда, професионален и жизнен опит и в края на краищата – различен манталитет и светоглед.

Аз мисля, че по-нагоре писах- по-интензивните комуникации не означават по-добро разбирателство и точно това става в момента на практика. Границите на цивилизационните общности са преди всичко граници на различен режим на климата, т.е те са обусловени от природен фактор, който действа приблизително по един и същи начин след края на Вюрмския ледников период. Тръгвайки от запад на изток през Евразия – в рамките на умерения пояс между 30 и 60 градуса има 4 РАЗЛИЧНИ РЕЖИМА НА УМЕРЕНИЯ КЛИМАТ -

1/ евроатлантически – сравнително слаби вариации в рамките на един човешки живот, т.е. под 100 години, но се проявяват промени в по-дългосрочен план – цикли около и над 200 години. Преобладават периодите със сравнително топъл и влажен климат, т.е. умерен климат с подчертано морски тенденции; включва Северозападна и Централна Европа , пресича Италия , Балканския полуостров от югозапад на североизток, преминава през Румъния по карпатския хребет и продължавайки на североизток достига до Финския залив. Зона на западноевропейската цивилизация.

2/ евразийски – значителни краткосрочни вариации на климата, които се проявяват в диапазона под 100 тодини, т.е. в рамките на едно поколение условията се сменят поне 2 пъти поради силни 50-70 и 20-22 годишни вариации на климата. Ето защо се редуват периоди, в които природните условия са по-близки до умерен „морски“ климат, с периоди през които преобладават континенталните тенденции. Обхваща Южна Италия, около 70 % от територията на Балканския полуостров, половината територия на Румъния, по голямата част от териториите на Украйна и Беларус и зялата територия на Русия. Променливите дори в рамките на едно поколение природни условия пречат за изграждането на траен адекватен обществен модел – това е зоната на славяно-византийската /източноправосламна/ цивилизация. Ето защо този район се лашка непрекъснато между Изтока и Запада и неслучайно С. Хънтингтън я нарича „цивилизация на махалото“. Каква е реакцията на обществото – или перманентен преход, което правим ние вече 130 години или стремеж да се балансира между Изтока и Запада- това прави Русия през по-голямата част от историята си, с изключение /частично/ – на съветския период. На изток границата пресича Анадола като около 60-70% от този полуостров остава на изток от нея

3. Сух, континетален климат , атлантическите циклони достигат рядко то този район, разчита се на изкуствено напояване от реки, захранвани от планински ледници, предполага силна държавна намеса в икономиката и съответно много силна държавност. Това е районът на ислямската цивилизация днес+ цяла Централана Азия, вкл. Монголия и по-голямата част от Китай, без крайбрежните райони.

4 мусонен- южно и източноазиатски. Накратко- в много отношения наподобява евроатлантическия, но има и разлики. Това е общо взето Далечния изток + Индия

——————————————————–
Тези разлики са обективни, обуславят различен начин на живот, в най-общия смисъл и поради това тези райони имат своя характерна история, култура и пр. , която ги отличава от техните съседи на изток и запад от тях. Когато дадена цивилизационна общност загине на дадена територия, на нейно място се появява нова, която повтаря основните черти на загиналата, това го е забелязал Арнолд Тойнби, но не е успял да установи точната причина. Ето защо всякакъв опит за уеднаквяване, предприеман в миналото е завършвал с катастрофа за този който се опитва да го направи – затова империята на Александър Македонски се е разпаднала толкова бързо. Затова Октавиан Август е най-великият политик на всички времена /мое мнение/. Той е разбрал какво НЕ ТРЯБВА да прави, а именно- да не разширяма границите на Рим на изток към територии, където населението не споделя ценностите и начина на живот на гърците и римляните.

До какво доведе глобализацията дотук? – светът прилича на 15-16 етажна панелна кооперация- на първия етаж живее млад работник, който обича като се прибере да се напие, да вдига и да вдига шум посред нощ, някъде над него има ученичка от музикална гимназия , която свири на пиано или цигулка, следва семейство от мургави роми, които „паркират“ коня си в апартамента, над тях професор по математика, а най-отгоре някой денонощно се вихри рап или турбокючек!!! Естествено скандалите и разправиите на такова място са непрестанни и тежко и горко на този, който е домоуправителят! За такъв все още се натиска „Чичо Сам“, но според мен скоро ще вдигне ръце.

Какъв е изходът . Всъщност другите възможности са две-едната е малката кооперация, в която хората се включват на базата на роднинство, приятелство, обща професия – въобще някакви сходни интереси и начин на живот. Това са нсъщност цивилицационните общности. В политическо и икономическо отношение те съответстват
на многополюсния свят., няколко големи държави или обединения от такива, на базата на обща цивилизационна идентичност. Обикновено това става около някаква държава ядро. На времето такава роля е изиграл Рим, Ханската империя в Китай, Сасанидската империя в Средна Азия. При съвременните условия такива потенциални държани ядра могат да бъдат САЩ ако се откажат от глобализма /или/ Германия- ако се откаже от „зелените“ утопии, Русия – задължително, Китай – задължително , Индия – задължително, Иран – твърде вероятно /или Пакистан, Турция – евентуално/. Според мен това е съвременното решение на проблема при сегашните природни дадености и тенденции В резултат на много лутания и катаклизми това ще се случи до края на този век.

еднофамилно жилище – националната държава. По-добро от това няма, но в момента „сезонът“ й отминава.

Няма опасност Китай да стане световен политически хегемон , нито някакъв „Ислямски Халифат“ – по същата причина, поради която никой друг не е успял и не може. да успее. Те обаче това го знаят и мисля че не се стремят към такова нещо. Може да стане обаче световен икономически и научен център – той вече е бил такъв поне на 2 пъти в историята. Интересно е , че в епохи, подобни на съвременната, Изтокът винаги се е справял по-добре от Запада.

Събития като „Великата гръцка колонизация+ или „Великите географски открития“ са играли положителна роля освен с всичко друго още и с това, че са били много силен социален отдушник – хората с различни от господстващите в момента възгледи са напускали съответните метрополии и са се заселвали на новите места. – противниците на европейските крале или протестантите са бягали в новите колонии в Америка, подобни неща са се случили в древна Елада. Заселването на блидките тела в Слънчевата система ще изиграе подобна роля в бъдеще, само, че това няма да е скоро.

Политиците са едно, властващият елит – друго. Двете не съвпадат задължително. Едните са държавни чиновници, другите държат икономическите ресурси – двете неща не съвпадат. Властващият елит обикновено съдържа в себе си политическия, но политиците могат да бъдат най-обикновени наемници, дори чужденци. Навсякъъде имам предвид властващия елит. няма значение дали политиците са избирани или назначавани. Ако при избори един политик може да дойде на власт с гласове, които са купени срещу 50 лева и кебапчета, все едно той е назначен – от този ойто е раздал парите и е платил за кебапчетата. Всъщност това е един от признаците, че едно демокрратично общество от западен тип загива – когато хората загубят интерес към демократичните процедури и всичко се изроди в театър и фасадност. В античността точно такива неща са ставали в края на Римската република и началото на империята – включително и „изборен туризъм“ е имало!!!…

Броят на населението на два пъти през последните 5000 години е минавал през периоди на стабилност. Това са „имперските“ епохи на 2200-2400 годишните цикли, а именно 2200-1700 г. пр.н.е. и от 50 г. пр.н.е. до 400-та година от Новата ера (епохата на Римската империя). Относително стабилно население като брой, сравнително устойчиви икономически условия, включително и прехрана.

Но изведнъж всичко рухва. Защо?

Защото се променят природните условия – стабилният топъл климат приключва, започва застудяване. Какво трябва да се направи? Естествено – технологично обновление на икономиката. Да, но вече няма кой да го направи – заради застоя в науката и технологиите през почти целия период на Римската империя (тъй като не е имало стимул за това – подчертавам, не е имало ВЪНШЕН стимул за това) нивото на образованието е паднало и се е свело до елементарна грамотност, знаене на закони и риторични умения – природните науки и математиката са били в застой, намалявали са хората, които са ги познавали, разбирали, а камо ли да са ги развивали. Просто към 400-та година, а всъщност дори много по-рано, в Рим почти не са останали такива хора!!!

Какво трябва да прави обществото в епохите на недостиг на ресурси? Наколко неща:

1. Да развива технологиите в земеделието и индустрията – ясно защо – природната среда трябва да дава повече, отколкото е давала до момента.
2. Да развива военните технологии – просто в такива епохи започва здраво да „мирише на барут“, започва люта битка за ресурси, в която именно съществувалите устойчиво, но неразвивали се през това време цивилизации са основните жертви.
3. Да развива транспортните средства и знания за света (в географски и космографски план) – за да може да разшири присъствието си в нови части на пространството и да има допълнителни ресурси от нови източници.

За всичко това трябва обаче научна и технологична база и в благоприятни усровия е този, който е инвестирал преди това достатъчно в нея (трудил се е, учил се е, включително и да воюва, а не този, който е благоденствал, лежейки по гръб десетиления и столетия наред.

Коя е мярката за устойчиво население? При едни климатични условия и постоянно технологично ниво тя е една, при други условия е друга. Едни са условията, когато полярните ледове са почти стопени (така е било преди около 7500 години), други са по време на „Великките ледникови периоди“, трети са когато ледниците достигат почти до екватора, както е било преди около 240-250 милиона години. Следователно не можем да радчитаме на стабилизиране на популацията, освен ако не променяме начина на производство непрекъснато (т.е. не използваме все по-ефективно околната среда откъм ресурси) и не разширяваме жизнената си сфера, т.е. не се разселваме (наред е Слънчевата система, макар че скоро това няма да стане).

Човекът е същество, което благодарение на интелекта си може да развива наука и технологии, чрез които непрекъснато да разширява екологичната си ниша – ако в началото е живеел само в екваториална и тропична Африка, впоследствие е заселил почти цялата планета. Вече може да пребивава на места, където никой друг висш животински вид не може – например в космическото пространство.

Мога страшно много да напиша още, но в момента нямам време. Писал съм в книгите и коментариите по-горе. Помислете си обаче по следния въпрос – металургията е започнала развитието си с обработката на самородни метали – мед, желязо и пр. След това обаче технологиите са се развили към извличане на метали от все по-бедни руди – например в момента технологичният праг за меднните руди е 0,2-0,3% относително съдържание на мед. Преди 100 години ТЕЦ-вете са ползвали най-напред черни, а после и кафяви въглища. Днес лигнитните въглища, с които работят централите в Марица-изток, са с 4-5 пъти по-ниска калоричност., т.е. преди 100 години не биха изобщо ги смятали за суровина, а днес около 35% от енергетиката на България се крепи на тях.